Авторът на „Ами ако…Въпроси и упражнения за любопитни умове“ със съвети към Новите родители
Снимка: Guliver / iStock
„С телефон в джоба днес всяко дете може да намери много отговори – на всичко, което си поиска. Какво обаче прави с тези отговори? Ето над това би трябвало да се концентрира съвременното образование."
Това мнение не е на мастит теоретик от сферата на педагогическите науки, а на млад пътешественик, блогър, писател и учител доброволец към Корпуса на мира.
Той е американец, казва се Мат Мъри и бе в София, за да „види и пипне“ българското издание на най-успешната си книга досега – „Ами ако… Въпроси и упражнения за любопитни умове“ (“Книгомания“).
Много е чаровен, особено когато обяснява на развален български, че обича зелеви сарми. Но си говорим предимно за неговата книга - книгата, която насърчава децата да питат, да си представят бъдещето и да опознават по нов начин миналото.
Тя е написана в съавторство с Андрю Макхю, един от неговите ученици и съмишленици в каузата за промяна в образователната система.
Самият Мат Мъри, който има над 10-годишна практика като преподавател в Европа, Северна и Централна Америка, забелязва една и съща основна слабост в обществените училища: там продължават да подготвят децата да запомнят уроците, за да си вземат изпитите, вместо да ги провокират да мислят.
Но в епохата на развитите технологии безкритичното усвояване на информацията е проблем, който се нуждае от бързо решение. „Аз бих го формулирал така: винаги задавайте въпроси, не приемайте готови отговори, а се питайте има ли и друга гледна точка и каква може да е тя“, съветва Мат Мъри.
Той обича да повтаря, че неговият бизнес е любопитството, защото то е в основата на истинското опознаване на света. И защото пак любопитството е „нещото, което гарантира успеха в ученето на всяко дете“ – независимо какви са нагласите му и има ли пари за учебници. „Успея ли да го заинтригувам, да го науча да пита, значи мога да го науча на всичко“, казва Мат.
Пък и днешното дете, което не се притеснява от грешни отговори, е утрешен възрастен, който не се страхува да задава неудобни въпроси. А това несъмнено е полезно за гражданското общество като цяло.
Ирина Дойчева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари